ПО ТЪНКИТЕ МИСЛИ НА ВЯТЪРА
Копнях я в мечти непремерени -
повита в снагата на лятото,
с крила на танцуващи жерави
по тънките мисли на вятъра...
Целунах я, тъй незаслужено...
запратила в облак цветята ми,
през свойте очи теменужени,
по тънките мисли на вятъра...
Забрави ме! Тръгна на някъде -
стопи се във залеза с ятото.
Аз още я чувам понякога ...