gali (Галина Кръстева)
248 481
17.11.2022 г., 6:46 ч.

По усет 

  Поезия
337 0 6

Нозете ми не знаят път назад,
дето минат, въглени оставят.
Любов ли е, белязва моя свят,
останалото, дните го забравят.

В гръдта ми бездънно е от чувства,
изгубвам се винаги сред тях.
Да обичаш силно е изкуство,
по малко така и не успях.

Душата ми открехната врата е,
страхливците единствено надничат.
Истината безпогрешно знае,
влизат тези, които могат да обичат.

 

© Галина Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??