По видело никнат кошмари
в градинaта на страховете.
И капки дъжд
разреждат
калта.
Нощем се молим,
а денем,
надвили страха,
неуверено крачим
към себе си.
Брегът...
той остана ужасно далеч, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация