7.10.2007 г., 7:52 ч.

По време на вечеря 

  Поезия
885 0 6


Може ли вечерята да почне отначало,
приборите да пренаредим?
Може ли да разговаряме нормално,
вместо с думите да си вредим?


Чисто бялата покривка -
как останала е бяла?
Като всеки ден безспирно
я обливаме в скандали.


Виж столовете ни - купихме си много -
все са празни, гледат как си пречим.
Скоро тука никой не е стъпвал,
да ни слуша, с тебе, как се репчим.


Чиниите ни, вечно пълни
все със специалитети разни.
Гърлата ни - доволно сити,
а душите са ни празни!

          . . .

Не... това не е вечеря!
С теб се храним в постоянен ад!
Липсва ми спокойствие, човече!
Спри да си такъв инат!

© Госпожа Стихийно Бедствие Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво стихотворение.Напомня ми на едно представление-"Мъртвешки танц".Браво!
  • Ех, че хубаво и познато!Целувам те с обич,
    Госпожо Стихийно Бедствие! Като фурия си.
  • Хубаво си го измислила и реализирала. Браво!
  • Хм...много позната историйка...
    Поздрав, че си сетила за това стихче!
    Хареса ми.
  • Ех...дано скоро да спре да е инат!
    Много хубаво стихотворение!
  • Интересно, наистина!
Предложения
: ??:??