Вървя през тъмни коридори.
Влага.
Вървя през мрачни лабиринти,
край дремещите плъхове минавам.
Продължавам.
Вървя по заповед на разума.
Вървя по заповед на Слънцето.
Вървя по прашните пътеки,
вървят и хиляди зад мене.
Продължават.
Следват ме.
Не знаят те, че следват болния,
че той си търси мястото за края.
Но и да знаеха това, едва ли
по други пътища ще тръгнат.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени