По здрач дърветата са само сенки и клоните им винаги са криви. Примигват изпочупени луни. Небето и замята си приличат. По здрач пръстта е шепа урна пепел, останала след дневния пожар на слънцето, до блясък изгорило крилете на най-истинските мисли, заченало през писъци пръстта, която после камъни ще ражда и ще им дава пример по мълчание. По здрач земята е пшенично зрънце, забодено в браздата на всемира, загушкано в просъници по изгрева... Нощта припада, а светът заспива.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.