Не искам сърце да тъжи,
но щом съм далече... Как липсваш ми ти...
Ех, звездите пак затихват
и няма я ласка и жадни очи...
Дали мисълта ти нежно
в сърцето тъжно за мене шепти...?!
Или искрите долавяш,
как далеч любовта ми ярка трепти...
Луна усмихва се вяло,
времето самотно, сякаш е спряло...
Мечтите по звездния път
една към друга устремени летят...
© Елена Калчева Всички права запазени
с обич, мила Лени.