бялатишина
136 124
18.08.2018 г., 16:12 ч.

Скитници 

  Поезия » Любовна
821 2 4

Аз по своя път бягам от себе си.
Ти по твоя ловиш хоризонтите. 
Слънчев вятър гори раменете ни. 
За душите затвори са котвите. 

 

А сред нощните скрити ухания
под блестящия плащ на звездите
между твърди стени от незнание
аз мъждукам ли бледо от мислите?

 

Тук съм с моите хора, ти — с твоите,
завладяваме смело моретата.
Към върха всяка крачка е гордост,
но надолу - вина и обреченост.

 

И сърцата разкъсват гърдите ни. 
Най-щастливите окриватели
се заплитат нощес във лъжите си
и жадуват да тръгнат обратно.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря ви!
  • Харесвам поезията ти. Близка ми е.
  • Много харесах! Има дълбочина, образност, богатство на израза – браво!
  • Най - щастливите откриватели се заплитат в лъжите си и мечтаят да се върнат обратно... Силно!
Предложения
: ??:??