Купи салатка свежа днес за мача,
ракийката във фризера сложи,
ако ни бият, няма да заплача,
но кой ли може да ме утеши...
Ще удуша със думи съдията
и ти навярно ще го отнесеш,
ах, пред екрана нощничка не мятай,
че стрелям по пеналта ти с копнеж.
Вечерята дори не бих погледнал,
ако загубим точно на финал
и на крака ми ласкаво да седнеш -
гърмиш напразно женски арсенал.
Да, знам, очакваш два-три яки гола
във мрежата на тази лунна нощ,
с екипа розов, пазарен от Мол-а,
ме дебнеш от засада с поглед лош...
пред бирите – греди на мойте страсти,
аз хвърлям се след нежния ти фалц,
а ударите ти - така опасни,
ме омагьосват като дъхав малц...
Защо ли съдията те заглежда,
за него чувам друго пеят днес,
ще бъдеш купата ми, тъй изглежда,
а него ще даря с нарочен жест...
ще стана най-добрият нападател
в последната минута на нощта
и топката красиво ще изпратя
със удар точен в твоята врата.
© Михаил Цветански Всички права запазени
Това са три гола - за късмет.