Не казвай, че били демоде
тежкия грим и димящата цигара.
Не казвай, че се държа като дете.
Кажи го всъщност, така не изглеждам стара.

Не казвай, че не ми прилича,
и че съм жалка, в опит да отмъстя.
Не казвай, че вече никой не ме обича.
И без това си знам, че съм сама.

Не казвай, че времето няма да се върне.
Та аз живея само за този момент,
в който пак в принцеса ще се превърна
и някой ще поиска и мен.

Не казвай, че изпуснала съм влака.
Толкова пътници и гари преживях,
че себе си отнесох, докато го чаках.
Но надежда да изгубя не успях.

27.08.2014г.
гр. Сопот