На С.
Мраморен гроб е сърцето ми,
пробито от кървав кинжал.
Ръждиви сълзи по лицето ми
се сливат със грешната кал.
Глупава гордост и шепа мечти –
смачкани и миризливи –
надежда, която в очите блести
от няколко малки текили.
Животът е кръчма последна,
в която намираш ме ти,
но после след дума надменна ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация