19.07.2007 г., 21:57 ч.

Побъркани 

  Поезия
564 0 1
Пропит с неизвестност,
мракът измества светлината,
замъглени образи говорят без глас,
няма как да не пронижем тишината,
защото лудостта връхлита в нас.
О, колко е божествена и свежа,
отпуска всеки мускул, променя всяка истина,
изпълва ни единствено с копнежа
да бъдем чути в цялата безсмисленост.
Истерията ни превзема
и крехка е илюзията за спокойствие.
За болката ще бъде отмъстено - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина димова Всички права запазени

Предложения
: ??:??