Дъждът вали и пусто е във моята душа...
Димът цигарен с мъката се слива,
ликът ти сив до мене е сега -
и любовта... която си отива.
Дъждът вали, сърцето тъжно плаче,
но ти далече си, не чуваш моя вик.
Обичах те, но ти от мене се отрече -
във мрака тръгна си без "Сбогом" и "Прости".
Дъждът вали, животът преминава,
сменят се сезони - лято, зима...
дъждът вали, животът продължава
за любовта... която си отива.
Любов, поспри, почакай да те зърна,
да те докосна и да те целуна,
да се сбогувам с теб, почакай,
а след това върви в живота бурен.