След дълъг, тежък ден,
изстискана като лимон,
въртя се в кръг нa
паркинга пред нас.
Надежда някаква тая
да тръгне си поне
една кола…
Досещате се, спирам
наникъде и по средата
и вадя си любимия тефтер.
Е… няма що - изпратих Ви
хабер.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация