Усещам как есента се вмъква в дните ни
със вятъра, който достига до костите,
със сланите си, падащи бавно в косите ни,
с низ от облачни дни – наши неканени гости.
Усещам как есента обладава несетно душите,
как панически бягаме в измислени пролети,
взели със себе си белия параван на мъглите,
в който се губи спомена за свободни полети.
11.11.2017 г.
Русе