Почти хазарт

Повтаряме обич?

Влизам в играта.

Изхвърляме джокер -

помощ не трябва.

Залога си знаем -

сам или двама.

(от минало помним

опит във драма )                                    

Не спирам да мисля,

втренчвам се в него,

усещам мъглата,

май не ми дреме...

Измисля и мами,

с маска ме лъже.

Защо ли се крие?

Впримчва ме в въже?

Така се омайва

бос с правилата,

обърква и края -

много познато.

За истина  време.

Дама! На показ!

И смешен е вече

злият му образ.

Не съм ти в обхвата?

Сбогом! Прекрасно!

Затръшнах вратата.

Втори път - ясно.