8.01.2007 г., 15:38 ч.

Почти изречено 

  Поезия
849 0 15
Небето в рамка днес затворих
и късам пак вселената на срички.
С луната тихо тази нощ ще споря,
изгубен в думите - обичам те!
Катеря се по зъбери незнайни,
ръката ми посяга към звездите,
вятърът отнася в свойте тайни
напуканото в устните - обичам те!
Потъвам в океански падини,
като корал на дъното се вричам
и в слепостта на бездната гори
в очите ми искрицата - обичам те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Предложения
: ??:??