diesto (Данаил Антонов)
1039 617
18.11.2023 г., 19:16 ч.

Почти като Моисей 

  Поезия » Любовна
272 7 5

 

Понякога се питам от неволя -

какво ли ми е струвало да вярвам?

Дали свенливо не живях разголен

за обич все да се надявам...

Дали не бях нахално разточителен, 

на чувства към любовите и близките,

или сърцето ми ще бие обвинително,

че мъча го с хипертонични кризи...

Поради що не се интересуваха,

онези, дето чакаха провала ми?

Не съм им давал повод да гладуват.

Заситих ги със туй що съм изстрадал... 

Какво ли не изпробвах, за да мисля? 

Удариха ме Нютонови ябълки. 

Над столче за бесило съм увисвал, 

във търсене на отговори правилни... 

Но ето ме пред входа на съдбата. 

Отръсках се от вехтата си мъка. 

Преминах тъй митично по водата, 

която от очите ми се пръкна. 

И няма да се питам нивга повече - 

цената за блаженство колко струва. 

Платил съм си за всяка капка обич. 

От болка само с вяра се изплува! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

07.11.2023

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви, че прочетохте, харесахте, (или не) и коментирахте! 🙂
  • Поантата е пирон в картината,която е катарзис на душата ти!
    Поздравления, Данаил!👋
  • Разтърсваща изповед, Дани! Прекрасен стих!
  • Данаил, стихотворението ти е изтъкано от емоции и най-вече болка, но предпоследният ред не го приемам, защото дори и за миг да си помислиш, колко си платил за блаженството и всяка капка обич, срива мита, че си обичал. Когато си обичал, забравяш, какво си дал и жертвал за този или това, което си обичал.
  • Впечатляващо. Поздравления
Предложения
: ??:??