Почти ноември е. Без ден,
а в косите ми оплитат се надежди.
Залезът потъва вдън изпепелен,
тъче го малката Луна във прежди.
Всяка капка лъч е преходна,
обходила е небеса, морета и очи.
Неспряла подир хладно нямане,
мойта светлина не може да мълчи.
Поливам я във звездните саксии –
от нея могат да покълнат тишини.
Поражда често и стихии,
но от нея в мен не може да боли. ...