Почти ноември

16.01.2015 г., 21:47 ч.

Поезия » Любовна

1015 0 2

Почти ноември е. Без ден,

а в косите ми оплитат се надежди.

Залезът потъва вдън изпепелен,

тъче го малката Луна във прежди.

Всяка капка лъч е преходна,

обходила е небеса, морета и очи.

Неспряла подир хладно нямане,

мойта светлина не може да мълчи.

Поливам я във звездните саксии –

от нея могат да покълнат тишини.

Поражда често и стихии,

но от нея в мен не може да боли.

Понякога те милвам с нея във съня ти

и плахо, някак си наум изричам,

може би без глас, светлинно, тихо –

колко всъщност светло те обичам…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.