Почти у дома,

делят ме стъпки от входната врата

и чакам да те видя с протегнати ръце,

удобно чакащи ме.

Но няма те и къщата сама е.

Няма те и мен ме няма с теб.

Няма те и всичко тихичко ридае.

Какво е то живот без теб?

Но само аз останах без сълзи.

За тебе мислех само аз.

За тебе сещах се, на тебе давах дните.

И в нощите за тебе бях.

И ето, влизам през вратата.

Няма те, самотно е у нас.

Голямото почти остава,

а вместо теб намирам само тъмнина.