В земята на съня е тихо,
погалено от устни и ръце...
И в мен парченце топло
най-нежни стихове тъче...
С разперени пространства
следвам твоя тайнствен дъх...
Без думи. През изгаряща жарава
в себе си се връщам като полъх...
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени