Почти загуби ме, а как не го разбра?!

Заспивах всяка вечер с една мисъл... 

Незнайно как аз върнах се,

за мен ти си човекът, който има смисъл.

Аз губех се далече нощем... Няма ме.

И чудя се, едва сега, когато го разбрах

как можех аз от тебе да избягам, 

За миг живота ти да го направя на пух и прах. 

Аз върнах се, завинаги съм твоя! 

Обичам те, помни това! 

Обърнах, върнах се и "Само моя!" - 

любими са ми твоите слова. 

Не мога да повярвам, че било е 

урок наричам го и толкова. 

И нека ми напомня, че могла съм 

да тръгна даже не запомнила и болката. 

От този ден на себе си съм обещала 

със теб да бъда по-добра.

Едно обаче аз не мога да забравя - 

Почти загуби ме, а как не го разбра?!