Приятна утрин - завивката в леглото гали,
събужда ме със звуци и прозорецът отворен.
В тишината на мислите съня проспали,
отвън почуква звук, тъй нежно монотонен.
След токчетата по асфалта поемам очарован,
съзнанието за образа ù поеми вече пише,
разплита мистериозно въпроса опакован:
Коя е? Как изглежда? Какво във нея диша?
Дали за нощта въздиша, или мисли я събуждат:
Какво ще прави днес? Какво забравила е вчера?
Набъбва моят интерес, очите искат да я вземат.
Заглеждат падащото топче от въртяща сфера. ...