мелендес (Цветелин Замфиров)
8 0
20.10.2004 г., 20:56 ч.

Под два метра пръст 

  Поезия
1305 0 5
                                    Под два метра пръст

 Когато слънцето изгрей
и всичко започва да кипи в своя ритъм,
аз потънал съм в тъма
сам съм в своята стая-
под два метра пръст в Земя.

Далеч от хорските проблеми-
сърцето спря да бие без време,
забравен на остров самота-
без любов и светлина -
под два метра пръст в Земя.

Когато завали -
чувам мокрите капки
как удрят по пръстта-
до моята спалня -покрита в паяжина.
Под два метра пръст в Земя-
обречен в самота,
никога под светлина,
никога под звезда-
Аз сънувам живота.

© Цветелин Замфиров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И СЪНЯТ Е НАДЕЖДА И МЕЧТА... ПОЗДРАВ!
  • Поздрави, хареса ми!
  • Гениално е! Много ми хареса! Супер песимистично! Много ме кефи!
  • Много силно, много добро. Май единствения недостатък остава ритмиката.. Иначе доста силно въздейства. Определено е много добро, още веднъж го казвам.
  • Каква фантазия. Накара ме да настръхна! Добре е написано, но е доста жестоко.
Предложения
: ??:??