Танцувам под летния дъжд
с очите които жадувам.
Твой ли съм или чужд?
Моя бъди, а аз ще робувам!
Диктувай пътя в магията водна.
С краката боси вечност твори.
Бъди сапфирена капка свободна
и в летния дъжд мене търси.
Дори и роб, по тебе рисувам.
Пленник с окови в знойната буря.
Оковите падат, а аз ще царувам
и под летния дъжд ще те любя.
Отдай се изцяло и ме бленувай!
Грешница с усмивка почтена.
Оковите слагай, ти ми робувай
и в дъжда като роб ще те срещна.
© Мирослав Георгиев Всички права запазени