Във шепата на твоята усмивка
се разтопи и моето сърце.
А мъжкото ми чувство се предаде
на твойте бяло-слънчеви ръце.
Под сянката на твоята завивка
замрежиха се моите очи.
От булото на твойта нежни страсти
затоплиха ме огнени лъчи.
Душата твоя моята погали
и двете се събраха във едно.
Леглото стана тясно за телата,
но ни зави небесното сено.
© Никола Апостолов Всички права запазени