aap (Ангел)
943 3656
30.01.2025 г., 7:40 ч.

Под нокът 

  Поезия
29 1 2

— Защо плачеш – попита душата ти...

— Горчи ли ти скръбта!? Защо,

нали си Ангел... но лишен от крила.

Е, къде са фамфарите, декорите, славата?

 

Не аплодирайте фалша, той е измама.

Но и вече братът не вярва на брат.

Битка, животът е миг, но продължава

да човърка във теб! Наистина дотяга.

 

Обич, толкова малко ни трябва, злъч!

Отрова! Защо сме тук тогава?

Битие, житие, болка, самота...

Надеждата под нокът е скрита.

 

Но дали иска тя да е с нас...

Тези дето мърсим своето его.

Тез дето не можем да спрем!?

Мъглата прикрива лъжата, но докога?

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,сърдечно ,Приятелю!За всичко!!!Младене!
  • "Надеждата под нокът е скрита." - чудесна поетична находка. Поздравление, Ачо!

    "Обич, толкова малко ни трябва..." - да, винаги малкото не достига и както казва Анри Мишо -

    "Заради малкото, което не достига, се стремя толкова много и искам безкрайността!"

    Човешката алчност е плод на нещо съвсем малко, което винаги не достига!
Предложения
: ??:??