Тринайсетият котарак не беше черен,
но святкаха очите му - зелени изумруди.
С походка сластна, огнено-премерена,
мър-мъркащи желания у мен събуди.
Тринадесети бе по ред в тефтера ми.
Луната петъчна забременя по спешност
от силния ми порив да зачеркна
предишните дванайсе като грешка.
Дванайсет пъти скрита в миша кожа
аз, котката, родена да печели,
сама им давах хляба си и ножа,
желания, надежда и постеля ...