11.11.2010 г., 14:24 ч.

Под пушека на стария комин 

  Поезия » Любовна
1623 1 43

В пространствата, които ни делиха,

в галактики от ледени сърца,

туптяха нашите. И се смилиха

божествените, строгите лица.


Иконите във храма оживяха,

камбаните запяха благослов.

Дъгата се превърна в наша стряха

и свихме там гнездото си с любов.


Сега люлея в люлката небесна

гласа на неродения си син.

Надеждата за рожба се обеси

под пушека на стария комин.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??