Колко е лесно да гледаш
света през едни очила.
И виждаш светът как те гледа,
а погледът собствен прикрит е под тъмни стъкла...
Прикриваш, когато се взираш,
прикриваш, когато кориш,
прикриваш, когато обичаш,
прикриваш и щом затъжиш...
Очите издайни все скрити,
облечени в поглед фалшив;
Фалшиви усмивки залъгват,
сияят в превзети лъжи...
Да!... Много е лесно да гледаш
света през едни очила,
да виждаш светът как се сменя,
а той в теб да вижда... стена...
© Лилия Всички права запазени
в това стихотворение...с обич Лили.