30.07.2010 г., 9:41 ч.
Подай ми нещо от сърцето си
Подай ми нещо от сърцето си.
Не е нужно да е дума.
Може поглед, но да свети...
А може и да бъде друго.
Подай ми нещо истинско като дъгата,
която виждам толкоз рядко
след топъл дъжд, през дървесата,
но я помня цяло лято.
Подай ми нещо тънко като струна,
разтреперена от пулс в сърцето,
за да повярвам, че си струва...
За да усетя, че си ме усетил.
Не е нужно да е дума.
Може поглед, но да свети...
А може и да бъде друго.
Подай ми нещо истинско като дъгата,
която виждам толкоз рядко
след топъл дъжд, през дървесата,
но я помня цяло лято.
Подай ми нещо тънко като струна,
разтреперена от пулс в сърцето,
за да повярвам, че си струва...
За да усетя, че си ме усетил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
-
-
Ти си толкова малка и крехка. И светът ти е само добро. А аз вплитам съвети в жилетка да те пазят от...
-
Когато пак се преродя, ще бъде всичко по-различно! Дали ще има и следа от моята сегашна личност? Жив...
-
Добрите хора винаги успяват, защото носят бяла светлина. Усмихнати, през трудности минават, понесли ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
