Момиче поиска огън

и вече оставаше спомен.

Пали отровата упорито,

а изглеждаше толкова свито.

Момчето прободе ръка

със спринцовка – не една.

Търсеше помощ от всеки,

ала вече тънеше во веки.

Дете надига вече чашка,

насам-натам се лашка.

Отровата пропива тялото,

загива, горкото, цялото.

Но има изход, има.

Те са просто деца.

Подайте им само ръка -

избавете ги от смъртта.

Хората виждат това,

жал им става тогава,

и да помогнат така

решават те веднага.

                                               Любовта силно призовава,

който разбира – ръка им подава.

И всички сме за едно –

да постигнем това добро.

И има изход, има.

Те са просто деца.

Отговорът не е лошота,

а се крие в любовта.

*      *       *

Животът не е игра,

трябва да се вярва в любовта.

Децата молят с насълзени очи.

Как самоунищожават си личи.

Хора, разберете тяхната тъга.

Усмихнете се и сторете добрина.

Ще ви се върне стократно,

дори да ги прегърнете за кратко.

И, вие, вече отчаяни родители,

покажете на всичките зрители:

обичта безгранична към децата си,

дръжте ги здраво в сърцата си.

И всичко ще се оправи,

децата ще са живи и здрави.

Само гледайте право напред

и не допускайте живот без ред.

*          *           *

Децата чакат с очи милостиви,

а вие обичате ги – личи ви.

Направете бързо добрина,

застанете на колене пред любовта.

Защото децата очакват от вас

доброто да видят - усмивка в захлас.

Обгърнете ги с майчина топлота

и оставете спомена в самота.

Защото има изход, има!

Те са просто деца...

Отговорът не е лошота,

а е: Вярвай в Любовта!