ПОДАНИК
От капката сълза на твоите очи се давя,
паля се от шепота на твоя глас.
В студ и пек тялото ти грее като жарава -
поданик съм на твоята власт.
Често в твоята душа буря се заражда,
за мене шепота ти става ураган.
След пороя умирам от любовна жажда.
При теб оставам. Целуван и руган...
© Мимо Николов Всички права запазени