Прекрасното се ражда след много болка
Отдавна съм разбрала истината жалка...
Душата ми научи се да чака,
А как копнее до Теб да бъде приютена...
Ръцете ти да я докосват и
Ясно само твоя глас да чува...
Все още вярвам в нашата среща,
А дотогава ще е вечна зима във душата ми.
Молитва всекидневна е
Таз мечта да има сбъдване...
Изборът да бъда вечно твоя и с
Обич да те чакам, сама съм взела...
Без мисълта за твоето завръщане
И вярата в едно небесно чудо
Частиците от Теб ще трябва да събирам вечно...
© Виолет Гаджева Всички права запазени
много обич, ти желая, мила Виолет!