кумеца (Румен Ченков)
399 1922
15.11.2005 г., 20:36 ч.

ПОДАРЪК 

  Поезия
989 0 9

ПОДАРЪК

 

Събирах в шепи утринна роса,

да я превърна в бисери красиви,

но ти не вярваш в чудеса

и красотата й се скрива.

 

Помолих Слънцето, да ти даде

от своята одежда златоткана,

но каза ти, че съм дете

и то зад облаци застана.

 

Отидох си, за да ти дам

частица щастие, любима.  

Ти каза ми, че аз си знам,

усмихна се и… друг те има.

2005-11-15

© Румен Ченков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??