4.12.2012 г., 15:42 ч.

Подарък за теб 

  Поезия » Любовна
1022 0 3
Затварям вратата, завъртам ключа...
Оставям след себе си безброй красиви и грозни неща .
Тръгвам си!
Отекват стъпките дълго след мен.
Правя крачка към теб...
...от страх се усмихвам .
Подавам ти ключа позлатен
и сгушена в тебе притихвам.
Имаш ключ за душата ми вече.
Изтрий чернилката, която преди теб в нея тече.
Изрисувай с любовта си нови спомени,
изсвири нежно ритъма на сърцето си. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Попова Всички права запазени

Предложения
  • Кобалтовата лудост ме превзема - лъч черен в светлини нормални. Неизживяното е моята поема. Живяното...
  • Отдавна запустял е храмът. Бръшлян на воля стеле се навред. Камбаната – задигната. За мед... На мяст...
  • Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Още произведения »