Поднесена съдба

Поднесох съдбата си невинно,

разлистих я за теб с любов,

оставих те да пишеш върху нея

с перо и мастило от огън и копнеж.

И там ред по ред ти изписа

за чувствата, за борбата и страстта,

за полета на мечтите несломими,

за силата в безсилието на нощта.

Тъй дълго писа, къса листи дори,

но разбра, че, късайки, боли.

Понякога, самотен в размисли, изписал си

терзания за сълзи, а искаш радост.

Но ред, който никога не изтри,

бе за изтерзаната любов към теб,

за сърцето, което ти се отдаде -

вълшебно, нежно и покорно.

А прошката за откъснатите листи

винаги намираше в усмихнати очи.

Те искаха да те върнат отново

към това, което ти принадлежи.

Една усмивка, едно сърце,

една душа зад един живот -

поднесена съдба.