Тишината ме разголва.
И е страшно.
Няма накъде
да бъда повече ранима.
Преждевременно разцъфнах.
Отсечи ме!
докато още мога да раста.
Сама се заличавам,
сън по сън...
Докато ми останат само мислите.
Не ме вини.
Стоя пред теб
разлистена,
скандално изрисувана в зелено...
Но в теб е още може би студено
и не навреме ти протягам пролет.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
Никой не диша като теб.
В зелено.
Липсваш.
Като пролет.