Подстригах косите си
А може би, исках душата си.
Направих го сама.
Понеже вампирясах.
Взех си ножица назаем.
Да е остра. Безпощадна.
И да няма памет. За да няма жал.
Започнах от изгорелите от слънцето кичури.
Махнах ги. Изгорели и сухи.
Непокорният някога кичур,
някак сякаш укротено стои.
Много тих е.
Загубил е пътя.
Нещо не ми подхожда.
Ножица.
Този тук, някога гален.
Загубил е памет.
Ножица.
Този се смееше много.
А този, се радваше на всичко.
Сега са тъжни.
Ножица.
Имаше един,
дето ме караше да живея.
Не го откривам.
Ножица. Ножица. Ножица.
Няколко обичаха да се надбягват с вътъра.
Забравих как се бяга.
Ножица.
Тези, с които обичаха да си играят децата ми,
ще ги оставя.
15 август 2009 20.10.33 ч.
Това е първият ми стих.
© МИМА ЙОРДАНОВА Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хареса ми как пишеш!!!
Пиши!!! -
ако това е първият,
очаквам с нетърпение следващите...*
!!!* -
Привет! Хареса ми!
-
не пипай вече ножицата. добре дошла!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
екзекутираните с ножица коси.
(Децата също)-Вятърът ги носи
към чужди брегове или вълни.
Очите ти са същите - черешови
и взирайки се те ще виждат тях
в екрана - бляскав вир на Скайп адреса.
И ще мълчат за бялата коса.
Ето!Щамповах те и теб!
Стихотворението ти е много чувствено,силно и уютно по човешки. Грехота е да не продължиш да публикуваш.