MiSs-VeNoM (Вижи)
6 4
3.01.2009 г., 16:24 ч.

Подземно царство 

  Поезия
806 0 2
 

Там, където слънцето не блести,

там, където мракът веч цари,

там, лишени от радост безброй души,

лутат се самотни и без мечти.

 

Но там няма смях, сълзи, живот,

има само прах, пепел и кивот.

Надеждата изгубена е отдавна,

молитвата е за спасение на душата.

 

Изгубени души бродят мълчаливо

по полето на смъртта, в злокобна тишина.

Кървави ръце протягат се безсилно

към лъжлива светлина на сребристата луна.

 

И две очи блещукат, единствени, живи,

гледайки таз сцена мъртва, примигват тъжно.

Ти, гробарю нещастен, свидетел един си,

на тоз "живот" проклет в подземното царство!

© Вижи Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога подземието е небе!
    Поздрави!
  • Винаги съм знаела, че душата ти е по-дълбока от това, което позволяваш на околните да видят!Гушкам те,Вижи и ти пожелавам да се запазиш такава въпреки грозотията на света!
Предложения
: ??:??