Поела болката от миналия ден,
една ожулена луна ме гледа.
Отвъд нощта е светлината,
но още е останало от нея
в полираните от росата листи
Това е моето спасение -
искри от скрита светлина...
Събирам със очите си светулки -
и... проглеждам.
© Маргарита Василева Всички права запазени
забиваш думи право в целта