Поема и Дилема
Вървя сред снега.
Някой направил пъртина.
Сякаш съм с детството,
което отдавна замина.
Днес платих парното,
че даже и тока и газя в студа -
безпарична, безпартийна
и без вярна посока.
Но работниците от строежа
ми дават насока.
Те отиват в кръчмето,
на махалата, където чорбата
ще стопи на всеки злия
скреж по брадата.
Аз също обичам чорбата,
заради Созопол, Бургас,
бунгалата... Въобще -
на спомена стар - времената.
Но във вестникарската будка
виси стихосбирка,
съвсем непозната. Може би
от онзи поет, който умря -
с тишината. Гледам - въртя се,
а насреща дилема - позната:
Вечният избор!!!
Поезията или чорбата???
И платих за поезията,
а не за чорбата.
Отгоре на всичко -
Истината -
е на жестока диета. Горката!
Менюто ù включва винаги
само едно от нещата...
... поезията без чорбата, както
или робството - или свободата.
P.S. Затова гладният поет
изглежда като освободен роб,
а угоеният - напомня заробен народ.
Wali (Виолета Томова)
© Виолета Томова Всички права запазени
Но все пак... забелязвам ли някаква промяна в стила ти?