bulars
9 24
10.12.2006 г., 21:56 ч.

Поема за светилата 

  Поезия
671 0 3

Поема за светилата

Луната попита звездите:
Къде е моето слънце...?
- Защо винаги, когато се събуждам,
любимото ми Слънце спи? - 
попита Луната и заплака...
Разплака се, защото Тя
бе светило на нощта,
а Слънцето, което обичаше,
осветяваше деня.
Не получи отговор, но разбра!
Бе невъзможно да се срещнат, почти...
Само любовта им я имаше...
Такава, голяма, търсеща любов,
която се споделя веднъж на много години...
Казват, че когато това става,
макар и за кратко
над земята настъпва нощ...
И при тази среща, на небето
се раждат много нови звезди,
отразяващи тяхната безпределна любов
и днес!

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??