Никой не те иска в сивото си ежедневие
монотонно
Неистов страх дали е последната заключена врата
Вярата и дух единствени са ти
Залез облачен без лъчи
Изгрев.. без лъжи
Поеми си дъх за дух с Ангел твой
само твои са
и да паднеш пак ще станеш
удавен от преди между черно бяло
няма път зад заключена врата..
.. на отворен катинар
Виждам теб и чувствам зад дим прозрачен от омраза и любов
мъглата, ниска, гъста, тъмно сива тишина крещи
безмълвен стон откровен зад маските на нимфи
задушаващи само една..
.. поеми си дъх..
.. предатели заключени
.. и отворена врата..
© Stew Carrey Всички права запазени