Млад поет от сън се буди
и към масата търчи.
Снощи сън му се присъни,
чудна рима улови.
Де молива е оставил,
де тетрадката се скри.
Бърза чехлите забравил,
римата, ще отлети.
Няма тая да я бъде!
И към банята лети.
Огледалото нашари
той със паста за зъби.
Римата запазих вече,
мога малко да поспя.
Към обяд, не е далече,
нещо ново, ще творя.
Сине, ставай пладне стана,
от шетня се изморих.
И зъбите трий си бавно,
огледалото измих.
© Хари Спасов Всички права запазени