Аз бях момче и странно нелогичен
се случваше светът около мен –
тъй светъл и красив, и романтичен,
от слънчевия огън осветен!
Сам тръгнах през лиричното пространство,
повярвал в невъзможните мечти,
и с птиците, и с ветровете странствах
сред облаци и песенни зари!
А после моят път изчезна в мрака,
застилаха го студ и тежък сняг...
Но без да спра, преминал бях оттатък
на вярата молитвения праг! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация