Надежда Павлова /Перличка/

...........................................................................

"Лалетата прекрасни, цветя на обичта...

На мен ли ги поднасяш или на песента?..."

...........................................................................

Ти си целия песен,

ти си целия стих.

Нищо друго не виждам,

заслепи ме за миг.

И остана след тебе 

само болка от страст.

Как така ще те има

някой друг, а не аз?   / :'( /

Как така ще те вземе

друга в свойто сърце?

Как така ще възпяваш

друго нежно лице?

Аз съм влюбена в тебе,

ти умираш за мен -

всичко туй го чета

във стиха всеки ден.

Ще те взема, любими!

Ще те взема оттам!

Ти не бой се и чакай!

Тръгвам! Вече летя!  /  ;) /

Но дали пък за мен са

тез красиви слова?

И дали са изобщо

за реална жена?

Май съвсем се увлякох

по вълшебния стих...

А поета забравих...

А човека... Убих...   / :o /

Май поблазни ме слава,

че известен е той

и да знае народа,

че е бил само мой...

Май поспрях да усещам...

Май не съм вече аз...

За поета се сещам

на три водки и шнапс...   / 3:) /

И какво, щом без друго

пак ще вдигна глава? /!!!/

Той обича ме лудо, 

но не знае това.  /!!!/

И ще кажа пред всички:

"Аз Обичах Поет!

Той е рядка порода, 

НЕреален Човек..."  / :* /

11.09.2013