16.07.2007 г., 10:02 ч.

Поетесата-дете! 

  Поезия
1214 0 12
"Думите редиш във броеница -
малки бели перлени зрънца.
Всяка дума е една искрица
нежност, обич, вяра, чистота!

Чувствата си в стихове подреждаш
и мечти във строфите редиш!
Като пролетна зора изглеждаш
и като звезда в нощта блестиш!

Всеки ден на стихове политаш
ти към приказните светове,
затова със обич те наричам
с име "Поетесата-дете"!

На всички поетеси от сайта с много обич! - Вероничка!

© Вероника Деянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • БРАВО, Вероничка!
    БРАВО, малка поетесо!
    Получило се е перфектно!
    Прегръщам те, миличка!
  • Браво Вероника!
    Сля се ритъм и звучене, от което се получи един прекрасен, съвършен стих!
    Добре дошла и от мен!
    Не се притеснявай да се учиш от по- добрите! Аз самата все още се уча на поезия от многото добри поети в сайта. Скромността краси човека, а смиреността го прави мъдър!
    Прегръщам те!
  • Не съм видял първоначалния вариант, но този тук е много хубав!!!
    Поздрави, Вероника!!!
  • Ангар, искренно ти благодаря за отделеното време и за направената корекция! Всъщност винаги съм виждала, че нещо не е наред в стихчето, но не можах да видя кое. Грешките ми убягваха от погледа ми... нали аз съм ги направила, аз не мога да ги видя. Тук очаквах да видя от професионалисти като теб, какво не е наред в стихотворението ми, и ето, че успях! Наистина съм ти много признателна, и твоя вариянт ми хареса много повече, за това, ако не възразяваш, ще редактирам стихотворението. Благодаря и за всички потребители оставили коментари, и се радвам, че ме посрещате така топло!
  • Уау,направо съм раздвоена между прекрасното звучене на твоето стихче,и професионално направения коментар от Ангар.
    ами ще се съглася обаче с Краси,че когато определени емоции напират в теб,и то обикновено е в момент в който малко или много си превъзбудена и объркана,мислите просто потичат...и явно ти имаш способността,дарбата да ги изливаш в рима.Е,далеч не всички сме професионалисти,по-важното е че ти имаш базата да надграждаш,което е чудесно.
  • Да, Вероничка!
    Послушай Ангар! Бъди сигурна, че можеш само да спечелиш от коментарите му. Аз също го прочетох с голям интерес и се поучих от всяка негова дима! А в теб има големи заложби. Не ги пропилявай, миличка!
  • Добре дошла Сабрина! Стихът ти ми хареса много! Радвам се, на млади таланти като твоя!
    А освен това виждам, че си родена с късмет. Коментар като този от Ангар е един безценен подарък. Възползвай се от съветите, които ти дава. Убедена съм, че с чисто сърце, обич и усет към красивото, каквито несъмнено притежаваш, ще станеш голяма поетеса!
  • Прекрасен коментар си направил Ангар!
    От такъв коментар има какво да се научи!
    Аз самата с удоволствие го прочетох и ти благодаря!
  • Чудесно, Вероничка! От теб ще излезе отлична поетеса!
    Но на това ти стихотворение ще направя един по-дълъг коментар. Да започнем с първите два стиха от първия куплет.

    Думите редиш, кат` броеница,
    от малки бели перлени зрънца...

    Тук думичката “кат`” не стои добре – много е старинно, почти архаично. Добре е да се замени с цяла думичка – “във броеница”, или “на броеница”. Да стане “Думите редиш във броеница...”
    Във втория ред предлогът “от” е излишен и дори вреден. Защото променя ритъма на стиха: в първия ред ударението пада на първата сричка от реда – “дУмите”, а във втория – на втората сричка - “от мАлки”. Ако направим поправките, двустишието ще звучи така:

    Думите редиш във броеница -
    малки бели перлени зрънца.

    Разглеждаме второто двустишие – третият и четвъртият ред от куплета:

    “във всяка дума вдъхваш ти искрица,
    нежност, обич, вяра, чистота!”

    Но защо в първия ред сричките са 10, а в третия – вместо пак да са 10, са 11? Трябва и в него да са 10! Редът трябва да се поправи, и двустишието да прозвучи примерно така:

    “Всяка дума е една искрица
    нежност, обич, вяра, чистота!”

    Тогава целият куплет ще прозвучи така:

    Думите редиш във броеница -
    малки бели перлени зрънца.
    Всяка дума е една искрица
    нежност, обич, вяра, чистота!

    Така куплетът вече ми изглежда съвършен: няма нарушение на ритъма, сричките са 10-9-10-9, римите са красиви и звънки, смисълът – ясен и също много красив! Подчертавам, че това за римите и смисълът си е изцяло твоя заслуга!

    Преминаваме към втория куплет.

    “Чувствата си в стихове подреждаш,
    мечтите си във строфите редиш.
    Като пролетна зора изглеждаш,
    като звездичка във нощта блестиш!”

    Чувстваме че нещо не е наред с втория ред – сричките са 10 вместо 9, а ударението пада на втората, вместо на първата сричка. Променяме го: “и мечти във строфите редиш!” – и всичко се оправя: сричките стават 9, ударението пада на първата сричка. Но същия проблем виждаме и в четвъртия ред. И него лесно го оправяме: “и като звезда в нощта блестиш!” И целият куплет (от техническа гледна точка ) също става безупречен:

    “Чувствата си в стихове подреждаш
    и мечти във строфите редиш!
    Като пролетна зора изглеждаш
    и като звезда в нощта блестиш!”

    Преминаваме към последния куплет. Тук вече ритъмът е толкова сложен, че и аз се обърквам. В първите куплети стихотворната стъпка е хорей, а тук каква е не мога да я определя. Освен това сричките в отделните редове са 10-10-12-10. Но като имаме образеца към който да се придържаме, никак не е трудно да го оправим:

    Всеки път на стихове политаш
    ти към приказните светове,
    затова със обич те наричам
    с име “Поетесата-дете”!

    Сега да погледнем как изглежда цялото стихотворение:

    “Думите редиш във броеница -
    малки бели перлени зрънца.
    Всяка дума е една искрица
    нежност, обич, вяра, чистота!

    Чувствата си в стихове подреждаш
    и мечти във строфите редиш!
    Като пролетна зора изглеждаш
    и като звезда в нощта блестиш!

    Всеки ден на стихове политаш
    ти към приказните светове,
    затова със обич те наричам
    с име “Поетесата-дете”!

    Това стихотворение твоето ли е или е друго? Твоето е – и ритъмът, и смисълът, и римите са си твоите! Отстранени са само някои технически несъвършенства. Това го направих аз, но нищо не ти пречеше да си го направиш и ти сама!

    На добрия поет са необходими (не казвам достатъчни) тези две сравнително простички неща. Първо – чувството за поезия, за да може да забелязва несъвършенствата на стиха по слух, още при четенето, без да брои сричките – колко са на брой и ударени или неударени са те. И второ: взискателност и търпение да отстранява несъвършенствата.
    Но всичко което написах е само мое мнение, как аз го разбирам. То с нищо не те задължава!

  • Много е хубав!Браво!
  • А този е страхотен!
    Браво, малка поетесо!
    Поздрав с обич и от мен!
  • Много ми хареса!Поздрав!
Предложения
: ??:??