Написах един смел и волен стих!
Дори и аз такива рядко пиша.
Мощта на океана в него диша,
с планинските вериги се родее,
дъгата пъстроцветна в него грее …!
И пълен с правда – с никаква лъжа!
Но виж беда – къде да го държа?
Такъв не може да се върже в подвързия!
И от брега на океана, от скалите,
замахнах и го метнах връз вълните!
На синята им гръд да се белее,
да се издига с тях, да се люлее,
а после белоснежен албатрос
със клюн да го поеме от водата,
и в облачната вис, във небесата,
понесен от въздушните течения,
безкрайно да кръжи покрай земята!
И, както си стоях,
да му се полюбувам
една подводница пред мен изплува.
На корпуса ѝ се яви човече, и рече:
- Аз съм Немо, капитана!
Ангаре, престани да пишеш вече!
Ти сайтовете вече замърси,
сега ще замърсиш и океана!
Аз с Немо този път се съгласих.
И ти бъди съгласен с нас, поете:
каквито искаш стихове си съчинявай,
но океаните не замърсявай!
© Ангел Чортов Всички права запазени