Нощта е тъмна и беззвездна,
а някъде един поет не спи.
Пристъпва тихо, като в бездна
и думите наум реди.
"Прозорец ли в мене ти отвори,
любов ли ненадейно прошумя?
Не те измислих - сама ми проговори
след слънцето горещо на деня.
Минутите минават като песен,
а думите редят се по листа.
Не вярвах, че ще бъде трудно
да ти разкажа любовта." ...